Дали защото времето отмина
и детството завинаги се скри.
Днес сякаш част от мен загина
и нова част във мене се роди.
И понеже Ню Йорк не е вече,
онзи град обичан и мечтан.
И мъжът със сините очи далече,
си остана просто блян.
Сега, когато срещат се реално,
животът мой и моята мечта.
Мъничка сълза застива жално,
но намирам сили да благодаря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up