Дали защото времето отмина
и детството завинаги се скри.
Днес сякаш част от мен загина
и нова част във мене се роди.
И понеже Ню Йорк не е вече,
онзи град обичан и мечтан.
И мъжът със сините очи далече,
си остана просто блян.
Сега, когато срещат се реално,
животът мой и моята мечта.
Мъничка сълза застива жално,
но намирам сили да благодаря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация