Юли гледа със своите хиляди черни очи
как по белия път отпътуват на лятото дните.
И животът, където е минал, почти не личи –
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.
Пътят вие симида си бял и ухае на мед.
И пчелите висят над пръстта като огнени лампи.
Не успяла да спазя на времето благия ред,
аз празнувам в разгара на лятото мой Харалампий.
Ритуалът е толкова сладък, че малко горчи –
колко дълга ли, Боже, ще бъде човешката зима?
Дай ми сто слънчогледови зрели горещи очи,
за да видя, че другото лято мен пак ще ме има. ...