Петра (Петя Цонева)
45 158
28.07.2019 г., 19:31 ч.  

Благодат 

  Поезия » Друга
867 6 9

Юли гледа със своите хиляди черни очи

как по белия път отпътуват на лятото дните. 
И животът, където е минал, почти не личи –  
сякаш майстор-косач е погалил за миг равнините.

 

Пътят вие симида си бял и ухае на мед. 
И пчелите висят над пръстта като огнени лампи. 
Не успяла да спазя на времето благия ред, 
аз празнувам в разгара на лятото мой Харалампий.

 

Ритуалът е толкова сладък, че малко горчи –  
колко дълга ли, Боже, ще бъде човешката зима? 
Дай ми сто слънчогледови зрели горещи очи, 
за да видя, че другото лято мен пак ще ме има.

 

Дай ми меко и топло сърце от ронлив травертин, 
за да може през него водата свободно да тича. 
И когато осъмна без свода Ти огнено-син, 
пак да мога полека да дишам и пак да обичам.

 

А сега продължавай – и юли ще бъде горещ! 
Белорунният облак под Теб е така водоносен!
Продължавай прозрачния син водопад да предеш, 
в който газят с такава наслада нозете ми боси.

 

Омотай ме в добрата, зелената, светла вода –
нека бъда вретеното бързо на юлската прежда. 
Аз почти предусещам най-сладката в мен благодат –  
да празнувам един само ден, но прелял от надежда.

© Петя Цонева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??