Не искам да знам за лъжите ти -
моля те, преплети ги с истините си!
Не искам да виждам очите ти -
виновни, взиращи се гузно в нищото.
Лъжи ме!
Така са сладки капките лъжа,
така горчива е за мене всяка истина!
Лъжи ме!
Нагло, безсърдечно, грубо…
Така, както само ти го можеш!
Щом е лъжа - нека бъде истинска.
Но истината -
нека остане премълчана лъжа!
… Още ли мислиш,
че ти отива „нямото” благородство?
© Симона Гълъбова All rights reserved.