Не мога да те спра,
          не искам да заминеш,
       но всеки трябва
            своя път да извърви -
       понякога животът сам ни принуждава
       да правиме безмислени неща.

       Но ти върви,
          върви, не се страхувай.
       Върви и благославям
                  твоя път -
       това, което от сърце ти го желая...
       (Не мога нищо друго да ти дам.)

       Обещавам ти
          да стискам здраво зъби
       и ще се усмихвам,
            даже да боли...
       Усмихвам се, усмихвам се -
          не виждаш ли?
       (А едва ще сдържам
               своите сълзи.)

       Не плача. Не! Дъждът е...
          Виж! Отново заваля...
       Дъждът в душата ми
                ще е пороен
       и ще усещам само самота.

       Но ти върви...
       А аз ще бъда тук
            и ще те чакам,
       ще бъда твоя майка и сестра
               или приятелка -
         каквато пожелаеш -
       ти само следвай
             своята съдба.

       Ще бъда с мислите си
          като твоя сянка,
       ще бдя над теб
            в добро или във зло...
       Защо не мога
       да сменя живота си със твоя?
       Обещавам да съм силна - 
             ще  мога ли...?

       ... А аз се моля,
       на теб се моля, Господи -
       ПАЗИ ГО - той все още е дете.