yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
Sep 6, 2011, 5:34 PM

Благословия 

  Poetry » Phylosophy
685 0 12

Разсъмна се. И като свещ сред храм

стоеше тя пред празния прозорец.

Загърната в огромния халат,

потъна в писъците на прибоя.

 

Тя цяла нощ горя у твоя дом

и сутринта пристъпваше на пръсти.

А после те погали мълчешком

и скритом пред иконата прекръсти

 

свитата си за молитва длан.

Една-едничка  крачка я делеше

да прекоси разсъхналия праг.

Ала се върна. Някак неусетно

 

косите ù обвиха утринта

със мирис на кафе и мляко,

а глетчерите на дъха ù прям

по голия ти гръб пролазиха.

 

Проплакваше вън заради нея

едно море в сърдитата си риза,

разкъсало вълните си на кея,

по който сутрин тя да слиза.

 

Да те посреща с мириса на йод,

медузи и кафяви водорасли

и теб самия да превръща в Бог

с най-простите човешки щастия.

 

Къде си в тази утрин на липи,

донесли нова мисъл за живот?

Една жена в постелята ти спи

и в нея зрее мълком твоят плод.



© Валентина Йотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??