yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
6.09.2011 г., 17:34 ч.

Благословия 

  Поезия » Философска
686 0 12

Разсъмна се. И като свещ сред храм

стоеше тя пред празния прозорец.

Загърната в огромния халат,

потъна в писъците на прибоя.

 

Тя цяла нощ горя у твоя дом

и сутринта пристъпваше на пръсти.

А после те погали мълчешком

и скритом пред иконата прекръсти

 

свитата си за молитва длан.

Една-едничка  крачка я делеше

да прекоси разсъхналия праг.

Ала се върна. Някак неусетно

 

косите ù обвиха утринта

със мирис на кафе и мляко,

а глетчерите на дъха ù прям

по голия ти гръб пролазиха.

 

Проплакваше вън заради нея

едно море в сърдитата си риза,

разкъсало вълните си на кея,

по който сутрин тя да слиза.

 

Да те посреща с мириса на йод,

медузи и кафяви водорасли

и теб самия да превръща в Бог

с най-простите човешки щастия.

 

Къде си в тази утрин на липи,

донесли нова мисъл за живот?

Една жена в постелята ти спи

и в нея зрее мълком твоят плод.



© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??