Разсъмна се. И като свещ сред храм
стоеше тя пред празния прозорец.
Загърната в огромния халат,
потъна в писъците на прибоя.
Тя цяла нощ горя у твоя дом
и сутринта пристъпваше на пръсти.
А после те погали мълчешком
и скритом пред иконата прекръсти
свитата си за молитва длан.
Една-едничка крачка я делеше
да прекоси разсъхналия праг.
Ала се върна. Някак неусетно ...