От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето
вклинило корени в земята.
Издига клони до небето,
прекланя се пред памет свята.
Ни бури, нито урагани
ще могат ствола да прекършат
и по снагата с люти рани
с любов вършините обгръща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up