От памтивека свят светува,
битува в своя кръговрат.
Човечеството съществува
след всеки упорен обрат.
Дърво само насред полето
вклинило корени в земята.
Издига клони до небето,
прекланя се пред памет свята.
Ни бури, нито урагани
ще могат ствола да прекършат
и по снагата с люти рани
с любов вършините обгръща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация