Jan 9, 2019, 11:30 PM

Бленуване 

  Poetry
355 3 5

С очи те обкръжих като с воал,

обвих и всяка гънка в твойто тяло.

И сякаш си завита с розов шал,

изплетен и без край, и без начало.

 

По дланите разстлах дъха си лек,

докосвах теб, копринената кожа –

по-пухкава от облак дивно мек

и чувства настаних в ефирно ложе.

 

Мечтаех допир с твоята коса –

плетеш, венче иглики съм – в ръцете.

Родих се в капки утринна роса –

бях жаден да погаля ти нозете!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??