dansyto (Данаил Таков)
817 3640
9.01.2019 г., 23:30 ч.

Бленуване 

  Поезия
354 3 5

С очи те обкръжих като с воал,

обвих и всяка гънка в твойто тяло.

И сякаш си завита с розов шал,

изплетен и без край, и без начало.

 

По дланите разстлах дъха си лек,

докосвах теб, копринената кожа –

по-пухкава от облак дивно мек

и чувства настаних в ефирно ложе.

 

Мечтаех допир с твоята коса –

плетеш, венче иглики съм – в ръцете.

Родих се в капки утринна роса –

бях жаден да погаля ти нозете!

© Данаил Таков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??