May 23, 2010, 8:43 PM

Блика синева 

  Poetry » Other
1033 1 20
Златист, но прашен, тръгва си денят.
Пролазва мрак по каменното било.
А в мен все още блика синева
и в нея плува радостно хвърчило!
Навън пресипват детските игри.
Сърдити баби гледат през стъклата,
заканват се на лудите глави,
а после тъжно бършат очилата си...
Ти идваш, лято! Блика синева
в душата ми, докоснала хвърчило!...
Хвърчилото за миг се разпиля
на детски смях и звезден прах над билото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Random works
: ??:??