23 may 2010, 20:43

Блика синева 

  Poesía » Otra
987 1 20

Златист, но прашен, тръгва си денят.

Пролазва мрак по каменното било.

А в мен все още блика синева

и в нея плува радостно хвърчило!

 

Навън пресипват детските игри.

Сърдити баби гледат през стъклата,

заканват се на лудите глави,

а после тъжно бършат очилата си...

 

Ти идваш, лято! Блика синева

в душата ми, докоснала хвърчило!...

Хвърчилото за миг се разпиля

на детски смях и звезден прах над билото.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??