Страх? Болка? И тъга...?!
Не! Просто ревност и лице, обвито във съмнения...
Дали нормален бил съм, а защо нормалните пък да са те?
Една е истината, но е пръсната в хиляди изречения...
Да ти разкажа аз себе си? Добре!
Попитай ме! Не знам какво те интересува...
Завоалирано ще ти го кажа, за да разбера
дали сърцето ти или пък разумът ме чува...
Когато няма със кого да споделиш...
И важното, и дребното,
дори с усмивка да го поздравиш - си изоставен и нещастен...
Във самотата всеки преоткрива себе си и най-добре ...