10.10.2012 г., 1:36 ч.

Близък 

  Поезия
5.0 / 1
743 0 0
Страх? Болка? И тъга...?!
Не! Просто ревност и лице, обвито във съмнения...
Дали нормален бил съм, а защо нормалните пък да са те?
Една е истината, но е пръсната в хиляди изречения...
Да ти разкажа аз себе си? Добре!
Попитай ме! Не знам какво те интересува...
Завоалирано ще ти го кажа, за да разбера
дали сърцето ти или пък разумът ме чува...
Когато няма със кого да споделиш...
И важното, и дребното,
дори с усмивка да го поздравиш - си изоставен и нещастен...
Във самотата всеки преоткрива себе си и най-добре ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Предложения
  • Е, не!... Така не може да се пише и нещо свястно да се сътвори!... Когато мисля в стихове, не дишам ...
  • Когато си единствена жена и мъж в сърцето си те носи, не се страхувай ти от тишина, не се измъчвай о...
  • Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...

Още произведения »