Коя съм, Боже, аз, че да откажа,
на блудния ти син трапеза
с очакване ще се накажа,
а прагът под краката ми ще стене
И прашен (като след Голгота),
гордостта да хвърли и да влезе,
да видя във очите му живота,
а пулсът му да диша с мене.
За атовете черни да ми каже
развели гриви в бурно време,
за нощите си стръмни, във които
е учил болката си да приема ...