jenyivanova (Jasmin)
227 3427
26.05.2020 г., 17:45 ч.

Блудният син 

  Поезия » Любовна
1242 7 16

Коя съм, Боже, аз, че да откажа,
на блудния ти син трапеза
с очакване ще се накажа,
а прагът под краката ми ще стене

 

И прашен (като след Голгота),
гордостта да хвърли и да влезе,
да видя във очите му живота,
а пулсът му да диша с мене.

 

За атовете черни да ми каже
развели гриви в бурно време,
за нощите си стръмни, във които
е учил болката си да приема

 

За соколът, кацнал върху меча
преди зад хълм луната да залезе
и единакът див привел глава
до изранените от път колене

 

Коя съм, Господи, да не замеся
прошка с мед в погача бяла -
да чуе песен на житата в хляба
и да усетя, че душата му е цяла

 

Да му налея щедро милостта Ти,
утаена в дланите на чаша
и в застланото отдавна ложе
да чуя как сърцето му ме чака

 

На блудния ти син трапеза
не мога да откажа, Боже...
Една любов на масата ще има,
а с нея и душата си ще сложа

 

Жени Иванова

© Jasmin Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лийка, така ме зарадва! чак сега видях коментара, възрастово недоглеждане е, да знаеш
  • Само твоята нежност може да напише такива редове ! Само истински отвореното сърце, може да разбере такава любов! И само ,разкъсваната хиляди пъти душа, знае цената на всичко казано.
    Не е за всеки, нито да прочете, нито да усети, но който го направи си тръгва с посято семенце,на онова, на което, мисли, че не е способен.
    Благодаря, че отново пишеш, Жени! ❤️
  • Благодаря за думите, Цвете прекрасно
  • Изключително въздействащ стих! Поздравявам те, Жени!
  • В дълбокото са и опасностите, и скъпоценните неща, Светли благодаря ти, Lovely purple girl
    Колкото и пластове да имаме, Васко, хората виждат винаги онова, което искат
    Енджи, думите ти ме зарадваха... знаеш го, нали?!
  • Както винаги си многопластова, ЖенИ! Адмирации! 💗💗
  • Достигаш дълбоко, дълбоко в душата...
    Жени... 🌹
  • Прошката, думите, които винаги могат да бъдат и оръжие, сетивността, която имаме за другия, тишината на очакването, която си усетила, Велина, това е този стих Той е посветен и е в резултат на реални усещания... благодаря ти за подкрепата, ценя хората, които могат да я предложат...
  • Лично аз не приемам, че трябва, видиш ли, да разберем какво иска да каже авторът, за да почувстваме произведението – това е към Стойчо. Но се спрях именно заради неговата забележка. Незнайни са пътищата... Та ме замисли за прошката, за обреката, за тишината в чакането, за заслугите и без такивата, когато си е просто твоето.
  • Наде, много ме радваш, но ти го знаеш... Нали?!
  • Георги, благодаря, че постоя тук и почете.
    Краси, твоите коментари ги чакам винаги с нетърпение благодаря ти
    Дени, не знам какво да кажа... амм стопли ме с тези думи, да знаеш...
    Стойчо, стихът не е препратка към пасаж от Библията...Благодаря, че прочете и оцени по достойнство.
  • Жени...
  • Нещо ме смущава тук...Притчата за блудния син, а може би иде реч за блуден мъж?
    Но стихотворението притежава своите достойнства с изповедното начало и лиричните находки.
    Поздравления, Жени!
  • Красота. Бъди, Жени. Нахрани се с любов и себе си, и другите.
  • Ех, Жени! "Да му налея щедро милостта Ти,
    утаена в дланите на чаша" Дълбок стих!
  • Харесах.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??