Нощта над моя град пътува,
стаила не една надежда.
Луна, замислена, тъгува,
в прозореца ми лик оглежда.
В такава нощ, не знам защо ли,
не идва сън - лежа, мечтая.
Душата ми за нежност моли,
потъвам в сладостна омая.
Във полудрямка те сънувам -
вървим през цъфнали поляни.
Към рай мечтан със теб пътувам...
Събуждам се - уви, измама. ...