Нощта над моя град пътува,

      стаила не една надежда.

      Луна, замислена, тъгува,

      в прозореца ми лик оглежда.

      В такава нощ, не знам защо ли,

      не идва сън - лежа, мечтая.

      Душата ми за нежност моли,

      потъвам в сладостна омая.

      Във полудрямка те сънувам -

      вървим през цъфнали поляни.

      Към рай мечтан със теб пътувам...

      Събуждам се - уви, измама.

      Лежа в самотната си стая,

      луната светъл лик закрива.

      Сега къде си и не зная.

      Оставам будна, мълчалива.

      Защо това в съня бе само?

      Насън духът къде не  броди.

      Такова щастие мечтано

      поне във сън да ме споходи.