Dec 24, 2019, 7:51 AM

Блян 

  Poetry
673 1 0

Искам те, като никога повече. 

Побелявам в очакване. Губя се. 

Прекратявам усмивки замислени. 

Боледувам наяве безмислено. 

 

Построи ми дворци от безвремие 

и изкачвай там стълби изчезващи.

Пресей ми искрите съмнения. 

Облечи ги в топли прегръдки. 

 

Протегни се към себе си, моля те. 

Там ще милваш ли мене до съмване?

Построи ми ограда от щастие, 

приюти ме на скришно в пазвата ѝ. 

© Мария Божкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??