Искам те, като никога повече.
Побелявам в очакване. Губя се.
Прекратявам усмивки замислени.
Боледувам наяве безмислено.
Построи ми дворци от безвремие
и изкачвай там стълби изчезващи.
Пресей ми искрите съмнения.
Облечи ги в топли прегръдки.
Протегни се към себе си, моля те.
Там ще милваш ли мене до съмване?
Построи ми ограда от щастие,
приюти ме на скришно в пазвата ѝ.