Блян

24 dic 2019, 7:51

Poesía

677 1 0

Искам те, като никога повече.

Побелявам в очакване. Губя се.

Прекратявам усмивки замислени.

Боледувам наяве безмислено.

Построи ми дворци от безвремие

и изкачвай там стълби изчезващи.

Пресей ми искрите съмнения.

Облечи ги в топли прегръдки.

Протегни се към себе си, моля те.

Там ще милваш ли мене до съмване?

Построи ми ограда от щастие,

приюти ме на скришно в пазвата ѝ.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.