В сърцето нежен пламък

гали моята душа смирена,

ала твоето е сякаш камък,

пет пари не даваш ти за мене.

Нарекох те аз самодива,

стихове стотици ти посветих,

а ти сърцето ми разбиваш,

без да чуеш моя глас тих.

А ти си тъй красива,

затуй в облаците аз летях,

ала безразличието ти ме убива,

щастието с теб не видях.

И все пак спомен си чудесен,

ангел, що и мъката в лъчи превръща,

лъчи, що за мен са песен,

ала далеч са те от моята къща.