В сърцето нежен пламък
гали моята душа смирена,
ала твоето е сякаш камък,
пет пари не даваш ти за мене.
Нарекох те аз самодива,
стихове стотици ти посветих,
а ти сърцето ми разбиваш,
без да чуеш моя глас тих.
А ти си тъй красива,
затуй в облаците аз летях,
ала безразличието ти ме убива,
щастието с теб не видях.
И все пак спомен си чудесен,
ангел, що и мъката в лъчи превръща,
лъчи, що за мен са песен,
ала далеч са те от моята къща.
© Георги Всички права запазени