Блян си от юга

Jan 25, 2008, 6:50 AM

Poetry » Love

1067 0 7

Бях тръгнала на някъде,
с житейска самота облечена,
с тихата стъпка на болката
и си мислих, че не на любов…
съм обречена.
Не усетих кога и как
реших да открехна вратата си,
не те знам кой си и с какво
звънна в душата ми.
Сега знам обаче, че копнежът излива се
като водопади, завихрени с вятъра,
прелива във всичко от мене ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Блян си от юга

Want to read more?

Random works