evastell (Ева Димитрова)
17 27
25 ene 2008, 6:50

Блян си от юга 

  Poesía » De amor
959 0 7

Бях тръгнала на някъде,
с житейска самота облечена,
с тихата стъпка на болката
и  си мислих, че не на любов…
съм обречена.

Не усетих кога и как
реших да открехна вратата си,
не те знам кой си и с какво
звънна в душата ми.

Сега знам обаче, че копнежът излива се
като  водопади, завихрени с вятъра,
прелива във всичко от мене

и се спира с удар в недрата ми.

Пожелах си залеза, а той бил далече - при тебе,
пожелах си морето, а то било е в очите ти,
поисках прегръдка на палмите, а те  били са ръцете ти...
тогава поисках аз всичко - ти да си целият с  мене!
 
Дали да отворя очите си,
и скъсам на мечтите оковите!
Дали да повярвам на себе си,
че съм дъхът ти в дробовете .!

Ако  това е илюзия,
защо не искам да свърши,
ако не си само вопли на вятъра -
какво  си тогава в живота  ми?

Тежки стъпки на сто въпроса
отекват ритмично в главата ми
Ако можех да открия какво си,
бих продала душата си...
бих повярвала в света на небесното,
Дали това е... по-лесното?

18.01.2008
Ева

© Ева Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??