Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла,
една единствена луна там грее,
но очите са затворени за нея.
Вървят навред тълпите онемели,
без посока,мисъл и надежда,
а там, в пространство неприветно
един безумен поглед се чернее.
Небето плаче тъжна песен, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up