Блясък в несъществуващото
„ ... очи без страдание..."
(Гео Милев)
Стъклен свят в безвремие,
хора, загубени в мъгла,
една единствена луна там грее,
но очите са затворени за нея.
Вървят навред тълпите онемели,
без посока,мисъл и надежда,
а там, в пространство неприветно
един безумен поглед се чернее.
Небето плаче тъжна песен, ...