Не всичко във живота е цветя и рози,
по-често срещаме се с тръни и бодли.
И камъните остри нараняват ходилата боси,
бележат пътя ни със кървави следи.
И тежки отражения душевни,
разкриват ни пътеките неравни.
И както Господ към голгота кръста носи,
тъй носиме съдбите си отрано.
Съдът отсъдил ни е жрибий при зачатие,
къде ще спрем съдбата да погълнем.
Когато дойде времето за нашето разпятие,
не ще е за забрава, спомен ще покълне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up