Защо, кому е нужно цялото богатство?
Сякаш с него ще се преродят –
Човекът в бог, любовта във светотатство.
Отесня съвсем на алчността светът.
В хранилката за птици в двора
сипвам всеки ден по малко просо.
Уплашени, но гладни – без умора,
едно през друго идват и отлитат.
Не познавам правилата птичи,
но в двора ни веднъж не го видях –
охранените птици да изяждат всичко,
а останалите да гладуват в страх.
Да, бореха се помежду си, имаше интрига.
Но беше битка между равни.
А, то богатството, то вечно не достига.
Ако е за сити, не за гладни.
© Владимир Георгиев All rights reserved.