Откакто кулата във Вавилон не съществува
и имаш милиони имена…
И на невидим се преструваш...
И тайно съдиш нашите дела…
Душите ни, в които си положил
лъч от Божествената светлина…
И скрил си ги под кости, плът и кожа,
за да забравим, че сме ти деца…
За да забравим своята небесна същност.
И всеки спомен за криле…
Желанието си предродилно за завръщане
във родното небе… ...