ниана (Нина Сименова)
117 2241
1 dic 2009, 14:07

Богохулно 

  Poesía
670 0 11

Откакто кулата във Вавилон не съществува

и имаш милиони имена…

И на невидим се преструваш...

И тайно съдиш нашите дела…

 

 

Душите ни, в които си положил

лъч от Божествената светлина…

И скрил си ги под кости, плът и кожа,

за да забравим, че сме ти деца…

 

 

За да забравим своята небесна същност.

И всеки спомен за криле…

Желанието си предродилно за завръщане

във родното небе…

 

 

Дори надеждата, че теб те има,

за да простиш и първородния ни грях…

Кълнейки се във забраненото ти име,

изгубили от тебе страх…

 

 

Ти, който някъде си горе…

Далечен и самотен Бог…

Човечеството с тишината ти се умори да спори

 и да се взира в мрака ти дълбок…

 

 

Да търси смисъла на сътворението

сред милиардите звезди…

И от изгубените си надежди

само готово да те сътвори…

 

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??