Oct 16, 2015, 9:59 AM

Богомили 

  Poetry » Phylosophy
354 0 3
Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва-
тъмно като в ада...
Сякаш целия катран е
разпилян из тая
наша, пълна със терзание,
дадена Земя до Края!...
Бог ли тука по погрешка
хвърли толкоз мъка?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев All rights reserved.

Random works
: ??:??