Богомили

16 oct 2015, 9:59

Poesía » Filosófica

355 0 3

Богомили
1.
Нийде в мрака лъч не блясва,
ни надежда слаба,
даже мълния не трясва-
тъмно като в ада...
Сякаш целия катран е
разпилян из тая
наша, пълна със терзание,
дадена Земя до Края!...
Бог ли тука по погрешка
хвърли толкоз мъка?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Богомили

Искате да прочетете повече?

Propuestas