Броди призрак в нощта непрогледна
с пламък плачещ на ранена душа,
търсещ в мрака светлина и утеха
за свойта ранима, поетична душа.
Протяга ръцете си и моли за прошка.
Светът пред него тихо запя.
Целуна кръста пречупен и тръгна си
по оня път нелек във калта.
Обрулени хълмове, живот без награда.
Думите свили са свойта душа.
Кръговрати безбройни, живот или клада,
разпънат на кръста на свойта съдба. ...