13 ago 2013, 20:41

Бохем - тарикат 

  Poesía » Filosófica
776 0 0
Броди призрак в нощта непрогледна
с пламък плачещ на ранена душа,
търсещ в мрака светлина и утеха
за свойта ранима, поетична душа.
Протяга ръцете си и моли за прошка.
Светът пред него тихо запя.
Целуна кръста пречупен и тръгна си
по оня път нелек във калта.
Обрулени хълмове, живот без награда.
Думите свили са свойта душа.
Кръговрати безбройни, живот или клада,
разпънат на кръста на свойта съдба. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Москова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??