БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече
и други – даже вечните звезди в небето;
друг - ароматът на нощта кристално-синя,
и други – ритмите под кестените стари;
заглъхнали са сребърният смях на мандолините
и шепота вълшебен на разплакани китари.
Семейните уютни кръчми са изчезнали,
гаражна пошлост старите пияници привлича ...