28.11.2012 г., 16:24 ч.

Бохеми 

  Поезия
587 0 4
БОХЕМИ
La gard meurt et ne se rend pas*
С глава на дунавското голо рамо, вечер
сънува носталгични сънища градчето,
но даже тихата носталгия е друга вече
и други – даже вечните звезди в небето;
друг - ароматът на нощта кристално-синя,
и други – ритмите под кестените стари;
заглъхнали са сребърният смях на мандолините
и шепота вълшебен на разплакани китари.
Семейните уютни кръчми са изчезнали,
гаражна пошлост старите пияници привлича ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??