Черните им ръце събираха отровата -
онзи боклук, дето тънеше в душата...
С ума си го приемах аз целия:
кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,
а с душата си - отхвърлях го...
Той бе моят безизразен начин
да се боря,
той бе моята скрита в сенки
натура.
Те го събираха, той се разпадаше,
те го тъпчеха, той се въргаляше.
Имам аз място за целия него, ...