Черните им ръце събираха отровата -
онзи боклук, дето тънеше в душата...
С ума си го приемах аз целия:
кален, мрачен, бледен и така безскрупулен,
а с душата си - отхвърлях го...
Той бе моят безизразен начин
да се боря,
той бе моята скрита в сенки
натура.
Те го събираха, той се разпадаше,
те го тъпчеха, той се въргаляше.
Имам аз място за целия него, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse