Боледува душата

Sep 27, 2017, 10:24 PM

Poetry » Other

647 0 9

Младостта я изпуснах,
недей ми намига,
не ще ме догониш
и без въздушни целувки!
За мене те са проклятие.
Сниши се небето,
само детството чисто
като облаче бяло,
закачливо блести
със онази рокличка пъстра,
обуто в сандали
къдрокосо и тънко,
като млада върба,
със мечок от парцали
и герданче мъниста...
Овълчи се душата
от онази звезда златолика,
дето вече не свети –
лицемерно-фалшива,
егоистично-проклета,
но ме ръгна в сърцето.
Боледува душата... –
истинските звезди са далече.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Fabiana (Галя Николова)

2017-09-28T19:38:55+03:00

Благодаря ви и аз от сърце!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2017-09-28T19:00:53+03:00

познато усещане... и великолепен стих, Галя... поздрав сърдечен, за теб...
Веси_Еси (Еси)

2017-09-28T13:19:26+03:00

Много хубав и силен стих! Аплодисменти!
ЛюсиЦ (Люси Петкова)

2017-09-28T12:57:22+03:00

Много разочарования се усещат...
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2017-09-28T12:25:21+03:00

Много силно, Гали!
Fabiana (Галя Николова)

2017-09-28T10:36:37+03:00

Благодаря ви за прочита и отношението мили дами! Хубав ден ви желая!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-09-28T06:32:39+03:00

Не се ли сети, че и ти си звезда? Най-близката! Най-ярката! Не е късно да се погледнеш! Поздрав!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-09-28T01:32:43+03:00

Много ми хареса, Галя! Поздрави!
Довереница (Дочка Василева)

2017-09-27T23:13:37+03:00

"Овълчи се душата..."

Усетих болката от порастването... Поздравления!