Fabiana (Галя Николова)
216 821
27 сент. 2017 г., 22:24

Боледува душата 

  Поэзия » Другая
646 0 9

Младостта я изпуснах,
недей ми намига,
не ще ме догониш
и без въздушни целувки!
За мене те са проклятие.
Сниши се небето,
само детството чисто
като облаче бяло,
закачливо блести
със онази рокличка пъстра,
обуто в сандали
къдрокосо  и тънко,
като млада върба,
със мечок от парцали
и герданче мъниста...
Овълчи се душата
от онази звезда златолика,
дето вече не свети –
лицемерно-фалшива,
егоистично-проклета, 
но ме ръгна в сърцето.
Боледува душата... –
истинските звезди са далече.

© Галя Николова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??