Сърцето почерняваше от гнилост,
поникваща от нейната презрителност,
мечтаеше единствено за близост
и чакаше едната положителност.
Прокапяха и мислите от старост -
захвърлени зад кея в океана,
преглъщайки болезнено, без сладост,
отиде младостта си твърде рано.
Къде е тази, дето ще я върне?
Над него лешоядите летяха.
Готов ли бе завинаги да тръгне?
Заглъхващо... очите му блестяха.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up