Сърцето почерняваше от гнилост,
поникваща от нейната презрителност,
мечтаеше единствено за близост
и чакаше едната положителност.
Прокапяха и мислите от старост -
захвърлени зад кея в океана,
преглъщайки болезнено, без сладост,
отиде младостта си твърде рано.
Къде е тази, дето ще я върне?
Над него лешоядите летяха.
Готов ли бе завинаги да тръгне?
Заглъхващо... очите му блестяха.