Feb 4, 2008, 9:02 AM

Болезнено (за него) 

  Poetry » Love
939 0 1
Тишината ме проряза
със своите остриета...
До изпразване разголих
си душата...
И тръгнах по алеята на спомените
скъпи,
с нечовешка болка извръщах си главата...
Нощите едни и същи,
обезмислени от твоето мълчание...
А мечтите ми като ранени птици
падат с пречупени криле...
Погледа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Славова All rights reserved.

Random works
: ??:??