Тишината ме проряза
със своите остриета...
До изпразване разголих
си душата...
И тръгнах по алеята на спомените
скъпи,
с нечовешка болка извръщах си главата...
Нощите едни и същи,
обезмислени от твоето мълчание...
А мечтите ми като ранени птици
падат с пречупени криле...
Погледа ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация