Тази вечер бе последна,

с нея сложих край на всяка мъка,

вече ничии очи не ще погледна,

не ще поема ничия ръка.

Ще поема аз по пътя стръмен,

обрасъл с тръни и бодли,

ще вървя, дори и да е тъмен,

поне ще знам, че няма вече да боли.

Главата гордо ще изправя,

ще кажа не, сърцето ще мълчи

и трудно знам, че ще забравя,

защото някога обичах тези две очи.

Но вече тръгнах, няма връщане назад,

всяка моя стъпка земята ще гори,

това решение може би е като ад,

но не ще ме стигнеш и да искаш ти дори.

Моят свят с твоя няма връзка,

огромна пропаст ги дели,

мостът между тях ти прекъсна

и така завинаги ги раздели.

Сега вървя, по тръни стъпвам

и река от кръв след мен струи,

но няма веч на никой да отстъпвам,

защото не искам повече да ме боли.