Тази вечер бе последна,
с нея сложих край на всяка мъка,
вече ничии очи не ще погледна,
не ще поема ничия ръка.
Ще поема аз по пътя стръмен,
обрасъл с тръни и бодли,
ще вървя, дори и да е тъмен,
поне ще знам, че няма вече да боли.
Главата гордо ще изправя,
ще кажа не, сърцето ще мълчи
и трудно знам, че ще забравя,
защото някога обичах тези две очи.
Но вече тръгнах, няма връщане назад,
всяка моя стъпка земята ще гори,
това решение може би е като ад,
но не ще ме стигнеш и да искаш ти дори.
Моят свят с твоя няма връзка,
огромна пропаст ги дели,
мостът между тях ти прекъсна
и така завинаги ги раздели.
Сега вървя, по тръни стъпвам
и река от кръв след мен струи,
но няма веч на никой да отстъпвам,
защото не искам повече да ме боли.
© Албена Стоянова Всички права запазени
от този път Успехчета, на мен ми хареса