Боли

Aug 25, 2009, 8:00 PM

Poetry » Love

843 0 3

Улисан в своите неща,
пресичаш булеварда,
държейки своето момиче.
Поглеждаш ме и отминаваш,
без да забележиш,
че ръка към теб протягам.
Превърнала се в призрак,
за теб не съществувам.
Иска ми се да извикам
колко много ти ми липсваш,
но мъртвешки тихо
остава пространството около мен. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Боли

Want to read more?

Random works