Боли

25 ago 2009, 20:00

Poesía » De amor

844 0 3

Улисан в своите неща,
пресичаш булеварда,
държейки своето момиче.
Поглеждаш ме и отминаваш,
без да забележиш,
че ръка към теб протягам.
Превърнала се в призрак,
за теб не съществувам.
Иска ми се да извикам
колко много ти ми липсваш,
но мъртвешки тихо
остава пространството около мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Боли

Искате да прочетете повече?

Propuestas