Боли

25 ago 2009, 20:00

Poesía » De amor

735 0 3

Улисан в своите неща,

пресичаш булеварда,

държейки своето момиче.

Поглеждаш ме и отминаваш,

без да забележиш,

че ръка към теб протягам.

Превърнала се в призрак,

за теб не съществувам.

Иска ми се да извикам

колко много ти ми липсваш,

но мъртвешки тихо

остава пространството около мен.

Среднощните кошмари

преследват ме, затворя ли очи,

единствен ти щом влезеш

във съня ми,

се будя, без да ме e страх.

Макар и мъртва,

покрита от тъга,

душата ми ще търси

твоите следи.

Дори да бъда скитница

напълно непозната

и да боли, отминеш ли ме ти,

случайното "Обичам те!"

завинаги в сърцето

ще гори.

25.08.2009 година

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Красива (Галя Георгиева)

2011-06-15T01:02:32+03:00

Ville mnogo ne6ta ostavat nedoizkazani,prizra4nata samota oba4e ne moje da skrie bolkata,neznam dali e po-dobre.Pozdravi i na teb
ville_valo_brc (Илия Кузев)

2011-03-10T14:11:08+02:00

"Превърнала се в призрак,
за теб не съществувам." А не мсилиш ли, че понякога така е по-добре. Поздрави!
real_def

2009-11-15T22:42:18+02:00

Сега пък аз се извинявам, че малко късно го видях. А стихът ти ми действа много, ама много силно и ще се връщам да го чета. Много ми е близък, но не пиша много на тази тема, защото ми се получават някак банални нещата, много детски и не им се кефя. Но ти си го написала прекрасно, шапка ти свалям, аз няма да мога да го напиша така.